автор: Veniamin

Ах, тази дива круша !
Сянката…
И Слънцето
като воайор надничаше.
От мене
капеше смолата
върху разголеното тяло.
Как думите
жужаха само
и пчелно млечице събираха !
Мравунякът
от страст пулсираше.

И аз рисувах,
(а стативът ми се мяташе)
развихрил четката
по меките стенания.
В пространството -
червеното се сля със жълтото
и след дъжда
от медни капчици,
на хълма ти
букети се родиха.