автор: HelplesS

Tъй както есента покрива с тъмно було дървесата
и мен забулва мрак и тъмно е в душата,
когато не усештам твоите длани
до моето лице допряни.
Тъй както с буен вихър зимата връхлита
и мене буря ме понася и цяла съмс тъга пропита,
когато не дочувам твоя нежен глас
"Обичам те!" да шепне във захлас.
тъй както пролетта за нов живот събужда красотата
и аз потапям се на радостта във чистотата,
когато твоят образ нежен
пред мен изгрее безметежен.
Тъй както лятото със своя весел смях оглася пранотата
и аз понасям се на любовта върху крилата,
коато твоят поглед моя разгадава
и думите съдбовни да чуе се надява.