автор: sradev

Дявола с огромно настървение чоплеше с правоверната си ръка една рана по стъпалото, докато с въздъгият си нокът от кутрето на отлъчената ръка се опитваше да стигне до мозъка си през ухото. От време на време разтърсваше ръката си, за да подчертае своята решителност.

- Кой съм АЗ? - запитах го предизвикателно.

Дявола промени намеренията си и със същата настойчивост се опита да се почеше по мозъка си през носа. Това занимание събра и трите му очи в една точка.

- Кой съм аз? - продължавах упорито въпроса си.

Дявола реши по заобиколен път да стигне до мозъка си и премести нокътя в трето отвърстие. Това го доведе до едно по-човешко състояние и погледа му се проясни.

Кой съм аз? - умолително зададох въпроса си.

- Нима не знаеш? Ти си принц по рождение и всички просяци са твои братя.
- Как така, нима баща ми е бил толкова разпустнат?
- Попитай майка си.
- Тя толкова не може да роди. Хайде, за принц ще се съглася, но откъде се довлякоха тия просяци?
- Ти не искаше да чуеш отговора на първият си въпрос. Ти не искаше да вдъхнеш отговора на вторият си въпрос. Ти не искаш да преглътнеш отговора на третият си въпрос. Остана да попиташ огледалото.
- То казва, че Аз съм си аз и че аз съм си АЗ. Хич не ми харесва.
- Кое? АЗ, аз или огледалото?
- Аз съм си АЗ и нито аз нито огледалото няма да ме учат какво трябва да съм. А те понякога ме хвърлят в съмнително съмнение и тогава не се харесвам.
- Като не се харесваш - отиди си. Остави АЗ и аз пред огледалото и тръгни по пътя си.
- Но те ще тръгнат след мене, настойчиви като просяци.
- Не им обръщай внимание, остави ги от двете страни на огледалото.
- Нима гледайки се един друг те могат да се споразумеят, кой какъв е?
- Не, само нехаресването ще остане с тях.
- Но тогава...
- Тогава защо ме питаш? Не вярваш на себе си и идваш да питаш мен, лъжливият. Шляй се по пътя си и все някъде ще настъпиш.
- По пътя на нокътя ти?
- Първият ти въпрос го чух и изчегъртах, вторият го почувствах...
- Значи ме пращаш на майната си.
- Този път ти остана, другите ги проверих и ти ги отхвърли.
- Но по този път ще бъда друг. Един вечно бягащ от себе си.
- Стоиш ли неподвижно ставаш друг, въртиш ли се в кръг ставаш по друг, тръгнеш ли по крив път ставаш трети... Огледай се в другите, за да не се промениш.

Изглежа в този момент дявола достигна до сърцевината на мозъка си, защото радостна тръпка премина през цялото му тяло, а очите му се изцъклиха навътре.