автор: samin

на Лидия,гр.Смолян

На надеждата за обич,тлееща в душата,
с болка извираща от тъгата безпределна,
безвъзвратно вече затръшна й вратата....
За тъгата няма билка на Земята ни греховна.

Миговете на живота отлитат в небитието,
спомени се сгушват в душата ми бренна
- кога щастливи,кога разкъсващи сърцето,
в забрава ще потънат с плътта ми тленна.....

Спомени красиви до мигът последен ще тая,
несбъднатото ще струи от гаснещите ми очи.
Самотен,в безпорядъка на пустеещата стая,
въздишката ми сетна като пелин ще загорчи.

Апокалипсис прахът ми по света ще разпилее,
в храстите,за любовта,славейче песен ще лее
а душата ми,тъжна,в небесата сини ще се рее....

Бургас,24.08.2009 г.