И колкото да бягаме във мислите
във търсене на вечността нелепа
земята ще ни приласкае хищно,
преди да сме намерили утеха…
И няма с час един да стигне времето.
Секунда някаква ще липсва само
преди да сме достигнали прозрение.
А после… после вече ще ни няма.
След нас ще избуяват само спомени
и в тях душите ни ще се завръщат
непримирени, скръбни и бездомни
да търсят нереалната си същност.
Провокирано от " Отговор на Кадъм" на Богпан