автор: angar

Вчера, на една градина
като се събрахме,
два големи, два огромни
ореха обрахме.

Всеки, който ме е гледал
как се забавлявах,

как от клон на клон
безстрашно,
ловко преминавах,

сигурно си е помислил
че, не ще и дума,
мой пра-пра-прадèд далечен
е била маймуна.

Само като ме е гледал
колко съм умел –
даже ако стиховете ми
не ги е чел!