автор: purko59

Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
Както ловецът прибира след хайка двуцевката
затихвам след буря. И живея със спомени.

След полет и птицата ляга в гнездото
и свива криле. И сънува простора.
Затихвам след буря, както реката в руслото
утихнала плува. Поройна и дива доскоро.

Затихвам след буря и слизам в земята.
И бавно лекувам ранените в бурята корени.
И пия от сока й. И викам след вятъра.
Ще мога ли пак да го яхна? Ще мога ли?