автор: gardev

Зави овен със къдро руно,
положил го на мократа трева;
реве, разстроен като Бруно,
останки светли оставил в жарта.

Реве овен – оплаква изневярата дълбока,
извършена без жал и милост в спалнята широка.
Погледът печален чуди се какво да стори,
как раната дълбока ще може да затвори.

Сглупи овенът и на жена си прости.
Сега с вестник в ръка в хола тихо седи,
а под чаршафите бели на спалнята широка
пуфти вълкът върху овцата в изневяра дълбока.