автор: LeoBedrosian

На сивото стоманено небе,
на вятъра самотен септемврийски
ято лястовиче закъсняло спря
да отлети по път презокеански.

Скитник мокър, тъжно се усмихва
припомнил лятна блазън и утехи,
по пътя бавно, тихо запристъпва
кат ято волен, без цели и успехи.

Край пътя мокър рехава гора
замаха с бели тъжни клони
повея вятър в старата бреза
закъснелите ята да гони.