автор: kristi

Ще изпера.
Ще изгладя прищявките ти.

Ще извадя
трънчетата от душата ти.
И ако не съм,
съвсем не съм
и никак не съм уморена
ще се разкажа
в стръмното на очите ти.
Ще се заиграя
ей така, между другото,
с вълчото ти желание
да имаш жертва.
Тази игра
отдавна ми е любима.
Ще те подведа
и над гола поляна
ще окача луната,
за да чуя
как през себе си виеш.
Те,
единаците,
са лесни за убиване.