автор: mihala

- "Тих бял Дунав се вълнува, весело щуми..."
Двамата приятели седяха на трупите пред дъскорезницата и хапваха от приготвените за обяд пакети.


- Шуми зер. Виж как пее дъскорезницата. А това, че шуми е от банцига... Ти
какво си се вманиачил да изкарваш всичко на песни.
- А не, Даскале, виж как шуми реката..."Балканът пее хайдушки песни"...
- Аз я виждам, но да шуми не чувам. И тя ли си има свои вълнения. Е, подскача
от камък на камък. Погледни нас, от видело до тъмно се трепем за чорбаджията.
- Спомняш ли си я - "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми, хей..." А сега как ли шуми...
- Хубава песничка и я помнят, а ние с тебе...
- Гледам поколенията и не мога да им се начудя. Не си пеят песничката, а все
искат нещо да изшумолят. Ние като шумолехме из Балкана, виж ни сега. Е,
казват: "Жив е той, жив е там на Балкана"..., но ние си знаем колко сме живи.
Вярно, че понякога си лежим кротко и самодиви ни заобикалят, но като гледам
и те не са се прерабоили, а самодивите им са едни такива- напращяли, че и се
здрависват по мъжки. На това му викам аз приятелство - човек за човека е
брат.
- Какво приказваш бе? Като че ли си опитал от виното, което ти оставиха за
помен. Какъв брат? Виж ги как се трепат един друг.
- Е, и ние се трепахме, а сега всички сме... където трябва, с тая разлика, че на
едни ни викат, че сме живи, а други не ги и споменават.
- Някога Алеко направи паметник на бай Ганьо, а сега Личко ли ще овековечават?
- Ами той е личност и половина. Е, гледа си неговата оправия, но и бай Ганьо не
беше по-друг. Все за себе си... От друм- дере, че е по-добре.
- Ей, я не употребявай чужди думи, че не си ли спомняш. Ние за едната
българщина загинахме и трябва да държим на нея докато сме живи... Да живее
България!!!...
Двамата се поизправиха и вдигнаха ръце. Трохички от храната се търкулнаха на
земята, от които понечиха да си клъвнат няколко гълъба.
- Къш, бе, къш!- заразвика се Хаджията, - не виждате ли, че от тук трохички
не се ядат.
Гълъбите обаче не искаха да знаят за това. Те продължаваха да си кълват, а с
шумящата вода утоляваха жаждата си.

2.
След като си похапнаха, двамата титани решиха, че е дошло време да
пообсъдят политиката.
-Мислиш ли,- рече Хаджията,- че днешните политици не предлагат нищо ново, а
гледат да натаманят положението, както беше по наше време?
- Е, ти пък... Защо се захващаш с нещо, за което не му е сега времето. Те
всички и по онова, и по това време, ако не се облажат, значи не са господарували.
- Ама нали казват, че вече са минали няколко поколения политици и различни
политически системи, та трябва да са променили и мисленето си. А???...
- Дааааааааааа, ех, че ме разсмя. Я по-добре си кротувай, че да не започнат и
тебе да те есхумират, че тогава да видиш. Налягай си парцалкитее!
- Ти пък... Спомням си как си приказвахме из чаршията. Човек преди да е човек
е бил маймуна. Дали е така?!?... Как ли може да им се помогне на тези маймуни
отново да станат хора?!?...
- Виждаш ли, хората се натягат най- усърдно да стават маймуни, а ти искаш
да им помагаш да стават хора. Казах ти!!! Гледай си работата и не мисли за
маймунджилъците им. Има кой да ги оправя.- и поглежда нагоре.- Този, там
горе, вижда, но и Той си трае. Всеки се старае... Радвай се, че все още ти пеят
-"жив е той, жив е" и че Балкана още го има...
Двамата приятели доволно се отърсиха от спомените и поеха своите задължения.