автор: Slon-Madrigal

1.

Един хубав пролетен следобед Боби и родителите му едвам пъплеха с тежки раници на гръб към подножието на планината, защото майката на момчето беше решила този ден да откъсне мъжете вкъщи от гледането на разни второстепенни мачове по телевизията и да ги поведе на екскурзия в природата. Раницата на Боби не беше толкова голяма, но раницата на таткото...
Майката вървеше бодро отпред и показваше разните забележителности, през които групата минаваше.
- Внимавайте да не се хързулнете, отпред има дере! – викна тя бодро, а таткото и Боби само въздъхнаха и внимателно заслизаха по стръмния склон. Трябваше много да се внимава, защото освен стръмен, склонът беше засипан и с най-различни боклуци.
- Мамо, защо тук е пълно с толкова много боклуци, нали сме “в природата” ? – изпъшка Боби, когато едва не се пързулна върху някакво смачкано домакинско фолио, подло заровено в пръстта.
Майката и бащата се спогледаха и майката само вдигна рамене:
- Защото някои хора умират да си хвърлят боклуците, където им скимне, Бобсън, и загрозяват всичко, до което се докоснат... – каза тя, а на Боби му стана много тъжно за хубавото дере, загрозено по този начин от толкова много боклуци. Тук имаше огромни дървета, обвити целите в яркозелен мъх, огромни храсти, в които слънцето си правеше невероятни зайчета , имаше и много птици, скрити в гъстата зеленина, и беше някак тайнствено, защото небето почти не се виждаше...И едновременно с това някой беше решил да хвърля по храстите найлоновите си торбички с хартий и с отпадъци, беше заринал тясната пътечка с пластмасови шишета и почти беше спрял течението на реката, която шумеше в дъното на дерето с купчини от стъклени бутилки и камъни!!! Там, където имаше боклуци имаше и счупени дървесни клони, смачкани и пожълтели храсти....
Тогава таткото свали тежката раница от гърба си, тръшна я с въздишка на земята и каза много сериозно:
- Аз мисля, че сега имаме достатъчно време – можем и да позакъснеем малко с изкачването на планината, но пък е хубаво да помогнем на дерето да се оттърве от боклуците си...
Майката само се подсмихна, остави своята раница и извади от нея найлонови пликчета, след което подаде едно на смаяния Боби и му показа как да събира вътре боклуците. Таткото намери един голям сух клон и се залови да им помага и да захваща с клона по- едрите неща. За учудване на Боби да събираш боклуци беше забавно занимание! Още повече, че след като махнеха боклуците от някое място храстите и дърветата там сякаш се изправяха, зашумяваха по-силно и Боби почти можеше да долови облекчената им въздишка!
Скоро почистиха всичко и събраха на едно място торбите с боклука.
- Ще трябва да ги занесем до контейнерите и да ги изхвърлим – каза майката и добави – е,Бобсън, днес няма да можем да отидем на екскурзия, съжаляваш ли?
- Шегуваш се – извика Боби – беше много хубаво!
- Хайде , Боби, да видим кой първи ще стигне догоре с торбата с боклук! – викна му развеселен таткото и като нарами раницата, вдигна по-голямата торба с боклук и го изгледа отвисоко. Боби бързо грабна своята торба и се затича нагоре с весел победен вик.
Когато стигна до горния край на дерето, откъдето бяха слизали преди няколко часа Боби отдавна беше победил таткото и имаше време да се огледа и да види какво бяха направили. Дерето беше тихо и чисто. Късният следобед беше престанал да праща слънчеви зайчета в листата на дърветата и храстите, те бяха станали тържествено тъмно зелени и сякаш го поздравяваха с почести.
Досами левия му крак имаше малка клонка от някакво дърво, Боби беше видял много други такива начупени клонки в дерето, беше видял и огромни счупени клони и сега му стана много мъчно.
Таткото тъкмо се беше изкатерил с пъшкане по склона, мъкнейки заедно с раницата и торбата с боклук и майката на гръб. При това и двамата се смееха така, сякаш бяха гледали Чарли Чаплин по телевизията! Боби само ги изгледа строго(е, не много) и им каза:
- На мен се карате, а вижте вие какви детинщини правите!
И преди и двамата виновници да го прегърнат, уж за да го омилостивят, Боби успя да прибере малкото клонче в джоба си, защото имаше големи планове за него.