автор: Kasiana

Този бродник магьосник в съня ми
всяка нощ към реките ме мами,
плува с мен под върбите заспали,
с нежни думи душата ми гали.

С поглед само тъгата ми свлича,
с лунна обич в нощта ме облича…
В скална ниша, до стрък карамфили,
той ме люби със опнати жили…

Жадни пием роса в цветни чашки,
шепнем клетви за вярност хлапашки;
огън палим под звездната арка –
той и аз – нестинар с нестинарка –

в танц изгаряме болките свои –
там, сред диви крайречни усои…
Песни пеем и славим с охота –
с дух блажен – сладостта на живота.