снимка
В зелено шапката била.
За камуфлаж, че то в гората...
С акъл във нежно резеда
се правела на непозната.
Насреща й, това е чар,
условно да го наречем харизма,
вълкът – чудесен екземпляр!
Какво не прави далтонизмът...
-Червена шапчице, хелоу,
ама защо си със барета?
Милитаризъм или шоу?
Ауу, вместо кошница – Берета.
-Зелена съм, глупак такъв.
Язък за вълчата ти слава.
Във приказката бях ти стръв,
но тук, разбираш, няма шаване.
Я лапи горе и по гръб!
Хич на ловеца не се надай.
Съобщавам ти с голяма скръб,
че лош късмет и той извади.
Докато преброих до три...
(От милост беше, не „защото”.)
Сега минутка помълчи,
да вземем да му почетем перото.
Ти плачеш? Страдащ вълк? Поет?
Да те помилвам? Имаш внучета?
Е, нека да го наречем късмет -
ще те направя дворно куче.