Сваля лицето, усмихната маска .
Тръгва си тихо в нощта .
Поглед в луната...Уморена въздишка .
Стара, самотна душа ...
Няма декори и няма сценарий.
Щастие в роля добре изигра ...
Пак заваля и гримът му отмива .
Бяла усмивка , под нея тъга .
Стъпва бавно, не бърза за никъде .
Тя е там и отдавна го чака ...
В стая малка пропита с мълчание,
самотата шепти в тишината .
Утре Ти пак ще бъдеш усмихнат .
Клоунът тъжен уморен от игра ...
Малка черна сълза нарисувана ,
ще е моят портрет от нощта .
Цял живот само с грим се усмихваш ...
Цял живот постановка без край ...
Прогони ме, недей с мен да свикваш.
Намери някой , Обич му дай ...