автор: VOINOV

В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата Асен и Петър били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йоан – от гръцки хубав Йоан).
Няколко години по-късно струмишкият войвода Стрез (Хрельо) изменил на византийския император и се присъединил като васал към североизточната българска държава. Така земите до Струмица и Мелник на запад, към 1200 г., отново попаднали под влиянието на българското царство. Малко по-рано (1186г.) е възстановена и българската патриаршия в долината на р. Струма, в средновековния град Крупни (ист. Крупа, днес с. Крупник). Диоцезът ù обхващал областите по средното течение на р. Струма, заключвани от планините Конявска, Бели рът, Рила и долината на река Рилска с Рилския манастир, Пирин и Влахина планина, Разложко, включително и Кресненския пролом.
Споменават се имена на епископи от тези времена. ЯковІ имал четирима синове – Йоасаф, Давид, Теофан и Йосиф. След като овдовели първите трима сина – един подир друг постъпили в Рилския манастир, където приели монашество. Тримата – Давид, Теофан и Йоасаф са участвали във възстановяването на Рилския манастир, след неговото първоначално разрушаване – в годините 1450-1460. Йосиф е участвал в пренасянето на мощите на светеца Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. Йоасаф подарил през 1577 г. „Крупнишкото евангелие” на Рилската обител. След тази година Крупнишката епископия повече не се споменава, защото османците завладяват българските земи и седалището на епископията е преместено в град Самоков.
В 1207 година Калоян предприел поход с голяма армия от София по течението на река Струма към Солун, придружаван от кумански, гръцки, руски и алански контингенти. Преминавайки по пътя от Скаптопара (днес Благоевград) към предпланинието под връх Пирин, авангардът стигнал първите хълмове на днешното село Градево (до прохода Предел). Тесният път криволичел по стръмен рид ограничаван от отвесни урви. Там конят на Калоян се спънал, полетял в пропастта и счупил краката си. Царят успял да се спаси, но придружаващите го велможи заговорили, че това е лош знак. След настъпилото успокоение, царят възседнал нов кон и продължили по пътя минаваш през днешните села Брежани (ст. Сърбиново), Мечкул, Кресна на към Мелник.
Крепостните стени на Солун били обсадени и царският стан издигнали на равното поле пред града. Не се знае точно колко време е продължила обсадата, но една нощ Калоян е убит изменнически. Историческите документи предлагат няколко подсказки, в една от които се говори, че извършеното е дело на болярина - племенник Борил, подпомогнат от куманският предводител Манастър.
Когато вестта за кончината на българския предводител достигнала земите под Пирин, местните хора заговорили, че лошият знак и предсказанието са се сбъднали. От тогава тази местност се нарича “Калояница”, напомняйки с името си за инцидента с българския цар.