автор: DimitarG

отдавна тръгнах да живея другия
във изтънялата ми самоличност
затуй ще лъжа
                      и ще я обичам
докато тази едновременност ме свие

във синьото око на всяка Майка
родила син без свръхестествени способности
ще слушам
                 няма да говоря
достатъчно ми е че се измислих -

объркано земетресение -
мъгла в ръцете на удавника
убиец щом напусне епицентъра
началото
              и краят
                          на камбаната

ще лъжа
             и ще я обичам
и нищо че се движи под небето
не както всичките приумици за вечност
защото вечността изключва зимата

и лятото
             и корабът в Созопол
                                       парчетата от жълтата й рокля
и спорът има ли го времето
преди да си я спомням