автор: Da

(За татко)

Откак те няма, бързам да те гоня
из думи, рани и ненужни вричания.
Докато стигнах дървените маси край реката,
където, знаеш, топла е нощта, студена е мастиката.

Където, знаеш, окъснява лятото
и се усмихва на тъгите ми разсеяно,
а клонче някакво като с лула почуква
по хлабавото парапетче на кръчмѐто.

За тук съм бързала. Към дървените маси,
за да отлея във реката от мастиката.
И в най-спокойната и дълга лятна вечер
да гледам есенно врабче по моста как се скита.