автор: pc_indi

Искам да възпея първата луна-
мъничка, кафява... Няма си звезди.
Бавно ми изгря на лявата ръка.
Лятото в косите ми тръгна да се крие.
Паяче невидимо мрежичка плете
и си я окачва точно край очите ми.
А пък в тях подскача същото дете,
дето не разбира нищо от луните.
Важно се кокори първата луна,
сякаш да му каже: " Прибери се вече! "
Ала то се дърпа: " Точно пък сега ли?!
Нека си подскачам! Още не е вечер! "
Строго се опъва първата луна-
мъничка, кафява... Няма си звезди.
Няма що да каже... Още е сама.
Още има слънце. Нека си мълчи!