автор: LeeAnn

Под мост Мирабò тече Сена
И нашата любов стаена.
Трябва ли да ми напомня моста над реката
че радостта идва винаги след тъгата.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

С длани преплетени, стоим лице в лице
Докато под моста от нашите ръце
Неразделни погледите ни се вплитат
и с вълна уморена под моста изтичат.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Любовта си отива като тази течаща вода
любовта си отива.
Колко е бавен живота
и колко надеждата е жестока.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.

Дните минават, седмиците също,
Нито времето,
Нито любовта назад се връщат
Под мост Мирабò тече Сена.

Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.


Le pont Mirabeau
Guillaume Apollinaire

Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu’il m’en souvienne
La joie venait toujours après la peine.

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Les mains dans les mains restons face à face
Tandis que sous
Le pont de nos bras passe
Des éternels regards l’onde si lasse

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

L’amour s’en va comme cette eau courante
L’amour s’en va
Comme la vie est lente
Et comme l’Espérance est violente

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure

Passent les jours et passent les semaines
Ni temps passé
Ni les amours reviennent
Sous le pont Mirabeau coule la Seine

Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure