Навярно си измислил тази среща,
за да не бъде в стаята ти празно.
И вятър от страстта ти по-горещ
е минал край завесата поклатена.
Погледнала съм те, дори с любов
тихо почнала съм да говоря.
И пролетният нежен благослов
преливал е през скучния прозорец.
Влетяла с аромата на парфюм,
и грация червената ми рокля,
била е мокра...
Само сън
облещен към луната едноока.
провиждал си.
Не, нямаше ме в теб,
когато те погледнах на сбогуване.
Очите ти са пусти като степ.
И, моля те, не ме сънувай...
09.09.2009