автор: yotovava

Житейската драма на всеки е проста.
Граничи понякога с доза цинизъм.
На шега ми зададе няколко тъпи въпроса,
аз отвърнах далече от всяко приличие.

И думи изрекохме, леко мръснишки,
да чуеш обаче някак си беше приятно.
Колко е липсвала не се и замислихме,
топлината, в която прималяват бедрата.

На топка тя после в корема ми сви се
като болка потегли от кръста нагоре,
заседна на гърлото, леко копривена,
продължих да те слушам, а ти да говориш…

Не разбрах лудостта как приклещи ни бавно,
изведнъж притъмня и стана много горещо.
Започнаха думите тежко да капят
в солената пот и светлината на свещите.

После стихнаха, само дъхът им препусна
все по-ритмичен до краткото бяло стенание
след което загубихме всичкия усет
за горе и долу, за час и пространство…

Когато се срине смълчаното утро
и шепнейки с теб си вземем сбогуване,
не искай мобилен, не се чувствай гузен.
Аз просто обичах и беше ми хубаво.

02.04.2009