Въглен -
песен в огнището
свети в есенен ден
и наприда си нишкaта
в раковинен рефрен
...
Шепа пепел от спомени-
натрошени листа,
всичко е незапомнено,
ятото отлетя.
Вярвам в сладките приказки
на големи лъжци
няма да ми е никакво-
приказка - не горчи.
Няма да ми е никакво:
в новия листопад
ще си тръгна от лятото,
без да гледам назад.
Да се върнем в Нещата си -
всеки спомен стаен
спъва полета яростен
в шумо_лящия ден.
Приказката забравена
сред хербарии стари
ще пристига сред сънища
и по-малко ще пари.
Даже ще ми е някакво -
и красиво, и страстно,
като ново очакване
в есен цветно - прекрасна,
като думи за птици
и високо небе,
като лъч, който пише
по корем на море.
След лъчисто паркиране
по коремче на плажа,
циганее се лятото:
с грим от есен се маже.
Всички книжки с` судоку
се стопяват за ден
и без план и без срокове
все така (питай мен!)
нависоко очите ми
литват нейде зад фронта.
Никнат ли ми листа,
фронт ми е хоризонтът!