автор: persian

Умира тялото,духът остава-
полита той във звездния простор-
към бъдното отправя своя взор
и земното си битие забравя.

И тъй лети обгърнат в светлина,
във Божиите вселения се скита
и кода на съдбата си разчита,
за да постигне нова бъднина!
         *   *   *
Завръщат се с разплакани очи,-
пред себе си не искат да признаят,
но иначе по всичко им личи,
че мъката и самотата знаят!
         *   *   *
Животът пак ни натъжи,
мечтите той ни скапа.
Заля ни с хиляди лъжи
и смаза ни със лапа!
         *   *   *
Имена,имена,имена,
на герои на всички познати,-
но защо имената им святи
не събуждат заспала вина?!
         *   *   *
Професор стана,
прост си остана
и за наука
кратуна куха!