Проплака есенно небе,
потъват езерните шхуни
и южната земя зове
ята навъсени в дома им.
Лятото във миг замре,
а беше празник лъчезарен.
Настана време да се мре-
край Охрид може да се давим.
Или на пътя с удар див,
в дърво, във тир или насрещно.
Аз избирам да съм жив,
препоръчвам ви го, най-горещо!