автор: REWOLT

Понякога си мисля, че не е в мен причината. Просто така се е случило. Но
дълбоко в себе знам, че не е така. За всичко бях виновен аз.
Исках да я помоля за прошка, в краката й да падна ако трябва, да я притегля до себе си, да я прегърна. И да забравим!
Но се съмнявах, че ще ми прости.
Веднъж се реших, изчаках я да излезе от стаята си и влязох след нея. Мислех с писмо да преборя инертността си, да й обясня всичко. Не можех да живея повече така, не се издържаше.
На масата имаше някакъв лист. Идеално, помислих си, и извадих писалка. Отворих листа.
Вътре имаше нещо написано. Зачетох се:
-Мили! Не издържам! Повече така не може! Дълго търсех начин да ти го кажа, но все не смеех. Затова реших да ти пиша. Все някога ще влезеш в стаята ми и ще прочетеш. Моля те да ми простиш. Знам, че за всичко съм виновна. Господи, как искам всичко да забравим, да бъде както преди. Да ме притеглиш до себе си, да ме прегърнеш. Да заспим така.

Но знам, че не можеш.
Затова си тръгвам от теб!
Сбогом!