автор: kredora

гледам я,
влюбена съм в нея,


I broke a thousand hearts
Before I met you
I`ll break a thousand more, baby
Before I am through

Слушам George Thotogood - Bad to the bone.mp3,
защото ме кара да мисля за нея и да я разбирам донякъде

кожа и кости, очертаващи се ribs
бяла, бяла, много бяла кожа,
малко навъсена
такава е тя не очаквах да се влюбя в нея,
но гледах я, гледах, мислех, мислех и после

непрекъснато й пиша стихове,
които незнайно как се превръщат в романи,
защото предполагам тя е от онези, които четат романите, а
аз съм от онези, които пишат поезия,
и така става много сложно -
от една страна аз искам да пиша поезия
свикнала съм някак си
от друга страна
това и всеки път като започна е разказ, роман, нарация, има сюжет, има и действие
и пак и пак искам да се върна към поетичното
понякога се разхлипвам -колко глупава дума, разхлипвам
звучи наивно

първият път беше в разказа, в самия разказ,
а накрая започнах да хлипам съвсем истински,
съвсем реално, от безсилие, от безпомощност
поезия-проза
комерс-високо изкуство
просто стана непоносимо в един момент,
непрекъснато е
има някаква власт над мен
над всичко
неумолима
май накрая ще ме изяде като богомолка -
този израз дори не съм си го измислила аз самата,
това са просто вече клишета,
които на всичкото отгоре от цялата тази прозаична романтичност
ми се самонатрапват

в същото време искам да я обичам, но има извънредно неопределимо глупави
приятелки, които в крайна сметка ще се окажат полезни,
защото човек най-накрая не може да се бори и справя с всичко
с опозиции
с контрадикции
и с досадни приятелки

мисля, че я обичам и че съм се зомбирала :)
по нея
може би дори се старая да й се харесам по парадоксален начин,
но човек не може просто да изсублимира
тъпото желание
тъпото желание
тъпото силно желание
тъпата яррростна страст
в текст,
ако знае че тя ще го чеете
защото още преди да съм написала скапания
текст
тя го е разчленила
анализирала
обезличила
скапана работа
казвам ви
пък и аз съм си дразнител
и вбесявам, вбесяващо е -предполагам,
а не искам не трябва, не искам да дразня
зная какви стават жените- жените стават жестоки
а така ми се иска тя да е различната
и пиша и пиша безвкусни текстове,
ах как искам да седна и да се напия
да се напия като Джак Керуак
и да ги псувам
дълго да ги псувам всички
- може би просто му завиждам знам ли,
но нали е женско писане

това женско писане
и трябва да я уважавам повече,
да уважавам повече жените - казаха ми, вярно е
, бидейки жена
трябва да развия тези
мъжки рефлекси
джентълменски рефлекси
защото иначе
с тези жени
не си е работа
не си е

толкова е красива
умопомрачително,

но не мога да разбера от къв шибан зор (о, най-накрая)
трябваше да се влюбя в нея

може би така ще стана пичага като Джак Керуак -
или просто ще бъда някакъв нейн тип пич,
надявам се,
е скъпа, К., това е