автор: jana_turn

забрави ги, шепне,
забрави умиращите хора
има повече истина в това
да забравиш,
отколкото да помниш
умиращия човек,
който всяка сутрин
носи душата ти
с изтръпнали от навика пръсти

който гледа навън
сякаш градът
и небето отвъд него
могат да го остържат от стените си
сякаш ти би могла
да го остържеш от себе си
и да го събереш
за да си тръгне отново цял

усещам как желанието ти
се пресяга към мен
разбива се като вълна
във глезените ми
пълзи нагоре бавно
обгръща ме
и ме изпълва с теб

като кула от която да полетя
и да не се завърна никога
расте над мен
изтрива ме
дръпва силно косата ми назад
и повдига тялото ти така
че да мине под него
собственото ми умиращото тяло

утробата ми е тъмна като пропаст
в която се хвърляш
и ме погребваш под себе си
като костилка
от която отново да се родя

трудно е да ме разпознаеш
като убиец в съседното антре
ако не си ме видял
да я прегръщам на сбогуване
ако не си я видял
да издърпва лекичко пръстите си
от умиращия човек
да облизва раните му
и да прошепва:
I’ll come again.