автор: bilqna_popova

Бог звънна.И житата разлюля.
Аз тъкмо бях замесила погача.

Потупах си брашнените ръце.
И с пръст изтрих очите – да не плачат.
Небето беше с дървена врата.
Отвориш ли я – синя шир.И макове.
А на поляната една жена
на шал копринен седнала ме чакаше.
Видя ме.Побеляла... И добра.
Налях по чаша вино и за двете.
И боса тръгнах право през житата.
Разбрах коя е – носеше лицето ми .