автор: wert

Нямам какво да кажа, каза

Живееше в свят, в който разнообразието беше щастие
Нещастието обикновено беше поносимо
Любовта беше страх от страха
Страхът беше устойчив и хладен
А денят беше нощтна увертюра

И понеже и други нямаха какво да кажат, завързаха разговор за разтуха

Онези, които имаха какво да кажат, мълчаха

Обичам те, нямаше какво да каже той
Тя се усмихна, което трябваше да значи: И аз нямам какво да кажа

И понеже нямаше какво да правят, заживяха
Известно дълго време
После от немай къде умряха
Съвместно страхувайки се

Онези, които имаха какво да кажат, имаха какво да правят и нямаха време нито да живеят, нито да умрат

В свят, в който цветовете бяха ярки и сочни
Ухаеха по-силно
Предметите бяха подчертано триизмерни
Усмивките биваха посрещани с усмивка
И хората не се страхуваха да се страхуват
По принцип

А всяка сутрин започваше с нежна музика