автор: merkator

Безкрайни пътища, разстояния от мисли.
Морета от самотните съдби на нереални герои.
Странстващи кораби плуващи към хоризонт
от безплътни сенки на умиращи мечти.
Няма острови, няма покой, няма отмора,
няма почивка за счупения компас.
Безкрайни пътища, неуморен пилигрим.
Птиците, които никога не кацат умират първи,
защото са платили свободата.
Тъгуващи ветрове, страдащи очи...
...просълзени от липси и отчуждения.
Свещени са хората, които тръгват по пътя
без да мислят за края, без да питат за награда.
Парцалите от Самота пази душите им от студ,
облаците на Греха са сенките закрилящи ги от Слънцето.
Бутилките вино и кутии от цигари са фаровете
из миражите на изтощителното бягство.
Безкрайни пътища, терзания и после пак...
...нощите на мъртво пияните поети.
Обръщаш се на зад и чуваш ехото на празни обещания,
лъжи които сам си си създал в умопомрачените си блянове.
Сънища в които всички са отдавна мъртви.
Бурии на пошъл егоизъм и безмерна пустота.
Осакатен, останал без ръце, откъснати от многото стени,
опитваш се да кажеш сетни думи, но гласът ти
е откраднат от слугите на Веригите.
Цената на безкрайният път е скрита в сърцето ти.
В алкохолна оргия избърсваш задника си с касовата бележка
и вдигаш качулката на невидимото наметало.
Никъде няма следа от теб, само пясъка на брега помни,
кога си отплувал от кошмарния бряг на лунатиците.
Пътят почва постепенно губейки се бавно в Безкрая.
Чуваш последните акорди на черния роял,
разпадаща се дървесина проядена от Времето
и дребните успехи на похотливия просяк.
Искаш още мигове за да довършиш песента.
Но знаеш, че никога не ще сетиш пейката,
където загуби едно момиче
и от където... ти изчезна от света на хората.
Безкрайни пътища и разстояния от мисли...
Ти избра кога да почне всичко,
но нямаш право на завършек...