Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 375
ХуЛитери: 7
Всичко: 382

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: marisiema
:: Veselin
:: Lombardi
:: Albatros
:: svdonchev

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапървото перце
раздел: Приказки
автор: jelyaznovski

Нищо необикновено. Жълтур № 6 разсеяно се оглеждаше за буболечки. Нямаше буболечки по това време, беше горещо като под обърната тенджера, а и всеки сантиметър от кокошарника беше преброден по няколко пъти от пилешкия народ. Затова жълтур № 6 беше разсеян.
Но да не се разсейваме и ние.
Както си вървеше, жълтур № 6 усети нещо на опашката си. То пък една опашка… подутичко върху топчето, дето му викат тумбак. Та точно на обратния връх на тумбака жълтур № 6 усети сърбеж. Не много силен, но сърбеж. Жълтурко не беше усещал такова нещо. Беше едновременно приятно и натрапчиво, хем ти е драго, хем не можеш да се отървеш да ти е драго. И жълтур № 6 се обърна, зарови човчица между пухчетата на опашката си и се почеса. Браво. Обаче пак го засърбя. Жълтур № 6 пак се почеса. И пак го засърбя. Тогава той пак се обърна и обърна по-сериозно внимание на опашката си. Да… Там едно пухче се беше втвърдило, беше разбутало останалите пухчета и напираше към света. И макар жълтур № 6 да беше съвсем неук, той се досети, че това ново пухче расте заедно с него и че точно то е перцето, за което непрекъснато пиюкаше пилешкият народ.
-- Имам перце! Ура, ура! Имам си перце!- завика жълтур № 6 и затича из кокошарника.
Ококори се разсеяният пилешки народ, затича след жълтур № 6 и го сгащи в ъгъла.
-- Дай да ти видим перцето! – викаха жълтурите.
№ 6 навири задничето си. Най- близкият жълтур надникна сред пухчетата и викна завистливо.
-- Вярно, има…
Останалите жълтури се накамариха връз № 6 и го сплескаха върху земята.
-- Помощ! – завика № 6.- Смачкахте ме. Поред де.
И жълтурковците се подредиха. Всяка жълта главичка се приближаваше, накланяше се, задничето на № 6 се вирваше, главичката цъкаше от завист. Редичката течеше покрай ъгъла. Докато № 6 не се измори.
-- Край на огледа!- каза той. – Затваряме изложбата.
Редичката запротестира.
-- Утре пак… – каза важно № 6.
-- Ама…
-- Няма ама.
И легна да спи. Толкова внимание, толкова интерес. За някакво втвърдено пухче. И № 6 засънува. Щастлив сън. Беше облечен в пера, перата бяха шарени и блестящи, толкова блестящи, че слънцето се оглеждаше в тях и заслепяваше жълтурковците от дълги, дълги, проточени чак до хоризонта редици И всички искаха да огледат перата му и му носеха по една буболечка в знак на почтително преклонение.
И изведнъж № 6 се разбуди. Усети боцкане по опашката си. Отвори очи и видя как някой тичаше с все сила и се шмугна сред пилешкия народ. А перцето го нямаше.
№ 6 хукна да гони крадеца. Но уви, просто потъна сред жълтурковците като капка в локва.
-- Край, нямам перо- изплаши се № 6, - край на славата, откраднаха милото ми перце…
Толкова се разстрои № 6, че зарева с пълен глас и пилешкия народ чу най-тъжното пиюкане от излюпването си насам.
№ 6 се затътри през кокошарника, стигна заветния ъгъл, в който изживя звездната си слава, и се сви на жълто топче..
-- О, нещастникът аз!- заплака № 6.- Изчезна ми перцето. Изпуснах си и името Първото перо, дето си го бях намислил. О, нещастникът аз…
-- Стига си се лигавил ! – каза някой.
Да, пред ъгълчето на № 6 имаше нова редичка.
Пристъпяха бавно жълтурковците, надничаха какво прави № 6 и весело притичваха нататък.
-- Първото перо, а? – каза един жълтурковец.- Никаквото перо.
-- Може и Перко да му викаме – каза следващият жълтурко.
-- Хе, хе, хе, вижте какво има на мястото на перцето. Дупка- каза един от най- вторачените.
-- Да му викаме Дупчо.- предложи следващият.
И така, една безкрайна, жестока редица от малки пиюкащи жълти топчици напираше към № 6. А той хлипаше, обиден и учуден. И много, много тъжен.
Само едно листо се отрони от прасковата и се опита да го завие.


Публикувано от viatarna на 30.08.2009 @ 19:55:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   jelyaznovski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 11:13:23 часа

добави твой текст
"първото перце" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: първото перце
от ggerin на 30.08.2009 @ 20:01:30
(Профил | Изпрати бележка)
Заприлича ми, на децата в детската градина.
Дано от прекрасните ти приказки, се научат на добрина!
Много ми хареса!


Re: първото перце
от jelyaznovski на 30.08.2009 @ 21:20:39
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря за добрите думи.

]


Re: първото перце
от joy_angels на 31.08.2009 @ 00:19:25
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, ДЖ!
От Първото перо до Перко - един миг. След който сънищата се превръщат в дупка.
Благодаря за прасковеното листо - иначе ми беше жал за мъника :)))


Re: първото перце
от jelyaznovski на 31.08.2009 @ 16:38:13
(Профил | Изпрати бележка)
добре дошла, джой. мъча се да направя приказките гостоприемно място за деца и приятели.
бъди здрава

]


Re: първото перце
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 31.08.2009 @ 01:42:11
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова, Дяд! Само колкото едно прасковено листо.


Re: първото перце
от jelyaznovski на 31.08.2009 @ 16:34:13
(Профил | Изпрати бележка)
в класиката е смокинено. но аз съм новатор...
бъди здрава.

]


Re: първото перце
от kristi на 31.08.2009 @ 12:39:14
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжен урок за жълтуркото!
Безкрайната жестока редица обаче никога няма да бъде галюшната от едно отронено листо...

Поздравления и за тази приказка!

Поздрави обични!


Re: първото перце
от jelyaznovski на 31.08.2009 @ 16:46:42
(Профил | Изпрати бележка)
тъжен. и жесток.
често си говорим, че децата могат да бъдат много жестоки. сигурно защото не са се научили да прикриват човешкото у себе си.
дано не сме прави.
бъди здрава, приятелко.

]


Re: първото перце
от shtura_maimunka на 01.09.2009 @ 17:42:50
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
И в теб е останало от онова богатство, за което писах в последното си стихче.
Продължавай да го пазиш и раздаваш!:-)


Re: първото перце
от jelyaznovski на 02.09.2009 @ 13:09:33
(Профил | Изпрати бележка)
стига да мога...

]


Re: първото перце
от shtura_maimunka на 30.09.2009 @ 23:53:45
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Всички маймунки са тъжни и чакат с нетърпение!:(

]


Re: първото перце
от jelyaznovski на 15.05.2010 @ 00:19:45
(Профил | Изпрати бележка)
радост за аймунките...

]