автор: mihala

В наше село отзарана,
глашатая се захвана,
взе да бие барабана
и задумка- дум, дум, дум,-
Чуйте всички! С ведър ум,
днес ще трябва да работим!
Хайде всеки за хорото!
На площада ще се срещнем.
Безпроблемно да изучим
всичко, както ни е учил
нашият войвода личен-
Личко, кмета ни отличен.
Той ще води днес събора,
че ще сбира много хора
и от всякъде ще дойдат,
да изучат занаята-
за цървулите, шаята...
Та да видят колко значи
българинът- баш юначен.
Всички взеха да треперят,
някои да се чумерят,-
как така, че може ли
занаята да спори,
щом пред чуждите очи
трябва да се провери?
А пък тъпанът- тъп, тъп...-
думка, за да стори път
за отбраните юнаци
със закилнати калпаци.