автор: aisheto

Ут как към в селу- трудну преживявам.
Низнам изобщу туй дали,й живот.
Залостих порти. Няма да утварям.
Дори да доди целия ми род.

Уплаших съ. Три пъти плюя в пазва
ши ида да си лейна и куршум....
Ши дода попе да съ изпувядва-а-ам!
(Не всичко попе! Някое на ум!:))))

Та значи , нещу май халюцинирам!
Идин чувек фъв двора ми стои.
Ку ни ми фярвати - ши гу фотографирам!
Ни моям гу записвам, щот мълчи!

Мълчи и гледа! Птиците изгони!
прасето ми ут страх изпусталя.
Как да заспа! Ши влези тука - они!
Пък аз ут страх ши зема да умра!

Извадих пушката и ревнах: "Ша тъ гръмна!"
Ни трепва той, разперил две ръце!
Извадих сопата и тръгнах! Ни съ мръдна!
Ни си пумръдна страшнуто лице!

Кът гледам - няма страх дори от ножа!
Един крак има! Не крак а дърво!
Ший ветеран навярну ут Камбоджа
Що-о-о до-о-оди в моя двор! Защо!

Съседите попитах ут къде е!
От Бостън:) бил и плашел все наред!!!
Ут де риши че трябва да,й при мене?!
Кратунци лични има по- напред!

Иди при Калина:))))