Безплътни,жадни есемеси,
пропити с надежди и мечти,
прелитащи в нощта светулки,
но с ранг на падащи звезди.
Безсънни нощи пълни с копнежи
и мигове безкрайни в очакване,
с късче нежност и усмивка нейна,
дисплея да се съживи.
И политайки с Морфея
тя в царството му да ме навести.
На сутринта изтръпнала-зората
с жужене да ме извести,
че тя била е на звездата,
която над съня ми бди.
Дори е по-красива от преди!
Да,така е в света на лудите!
Там пълно е с феи,еднорози и мечти,
уви по-близо са до херувимите,
отколкото до земните треби