Идва нов ден,
И ти ми се усмихваш ,
всякаш съм най-яркото слънце,
и звездите най-ярки,
и луната най-пълна и красива,
колко си мил...
Погледа ти нежен се усмихва,
всякаш съм любимия ти сезон,
за теб съм цвете,единствено-неповторимо,
цял букет-опияняващ
притихвам -толкова си мил....
Точно така ме гледаш,
сякаш съм времето,спряло за теб,
Може би си ме представяш ангел,
преродил се във човек...
толкова си мил-а аз така те съжалявам.
Прости ми ,но за теб цялата съм кубче лед...
обичам те студено-....вяло...заблудено...
....................................................като най-обикновен човек