автор: bilqna_popova

Ти бил ли си вятър за гола жена ?
Очите ти – езеро , да се огледа ?
На изгрев оранжев пожар на тела ?
Ти бил ли си друг път толкова нежност ?
Сега , в нащо утро със гола душа
минавам без дрехи през цялото Слънце.
А косите ми – укротени стeбла на страстта
по раменете ми падат.
А в утробата – зрънце.
Ще го пазя от всичко.
От преситост. И глад.
От грозота.И лъжа.
И от мисли на чужди.
Ти бил ли си друг път за друга жена такава любов?
И толкова нужен ?
Ти за мен си това !
Ставам майка – жена .
И жена по – от другите.
Утроба без сянка.
Любов като дълго мълчана вода.
И жрица , пренесла във жертва страха.
Ти бил ли си ?...
Като тая нощ – Чудо ?