автор: alefa

Днес реших да напиша балада,
за теб и за мен, за цветята, морето
и за нашите страници,
подвързани заедно в том първи.
Думи и фрази, мисли и факти,
споделени илюзии, болки, пеперуди,
розови сънища, страхове, намерения;
почти календарно звънящи по друма.
Колко е хубаво - да си родена,
в звездно небе устремена-
звезда – космическо наше
дипломат-аташе, с мокро носле,
унесена векторно с песен,
летяща през лято към есен.
Колко е хубаво-аз да изгрявам,
милвайки сутрин да изтривам
в небето твойта умора,
да закичвам косата ти с цветето
алено, многолистно и вечно,
сияещо в двора.
Ще е прекрасен деня ти-
щом зърнеш ме сутрин.
Ще закусваме: вечност,
с капучино ще сърбаме смях,
мечти, новини, дори любов
и кво ли не –вкусно, напевно.
Камбани ще звънкат в стомаха ти
денем –почти Коледарно.
Ще бъда на рамото ти,
ще подсказвам тихо:
-Ще бъдеш истинска!
-Напред ! Не се плаши !
Лято е знаеш, бриза те къпе
и от вътре....чак до костите;
падат, перат се лошите мисли.
-усмихнато светваш на небосклона:
Прочела това , чула онова,
влюбено загадъчно - задълбочена
звездичка една-неповторима ,
а после завинаги в слънчо родена.