автор: jelyaznovski

Днес на улицата има урок по танци. Махалата се е събрала да гледа.
Интересно е, защото първият урок мина оня ден, след това два дни вяля, обучението прекъсна и сега трябва да се види какво е останало в главата на Данела.
Данела всъщност е главният ученик, ако може така да се каже, както главен учител е цингето Минка – щерката на Босковите аргати.
- Хайде, почвайте де! – вика баба Бора.
- Хайде, хайде! – вика махалата.
- Ми още няма музика! – главният учител капризничи.
- Давай без музика! – вика махалата.
В това време Минкината майка изнася касетофона, щраква маането, с което той е постоянно зареден, и Минка започва да се пъчи. Защото, пак да употребя думата главен, главният урок е за гюбеците. И аз, и махалата не бихме се събрали за друго, но за гюбек всеки се натиска.
Пъчи се Минка, пъчи се, щрака с пръсти, махалата пляска с ръце, но плясканията стават все по- вяли, все по- редки. Нещо не е доволна махалата, защото не се получават гюбеците на Минка, не гюбеци, а гюбечета слабушчета.
- Хм! – казва презрително Данела - главната ученичка и излиза пред махалата
- Хоп, хоп! Ха така! – пляска множеството. Те това са гюбеци. Минка засрамено спира урока, а Данела се мъчи да се гъне в ритъма на маането. И успява, ша знаеш!
Защото Данела има коремче.