автор: LittlePerfectC

       Какво ли мисля за теб тази вечер, Уолт Уитман, докато
ходя по страничните улички под дърветата с главоболие,
самовглъбен, гледащ пълната луна.

       В гладната си умора и пазаруващ образи, отидох
в неоновия плодов супермаркет, мечтаейки за изброяванията ти!
       Какви праскови и какви полусенки! Цели семейства
пазаруват през нощта! Редове пълни със съпрузи! Съпруги в
авокадото, бебета в доматите!- - а ти, Гарсия Лорка, какво
правеше там, до пъпешите?

       Видях те, Уолт Уитман, бездетен, самотна стара обелка,
Мушкаш се между месата в хладилника и заглеждаш младите
магазинери.
       Чух те да задаваш въпроси за всичко: Кой уби
свинското? Колко са бананите? Ти ли си моят ангел?
       Разхождах се между блестящи купчини консерви
и те следвах и проследих въображението си заедно с изследователя
в магазина.
       Носехме се по просторните коридори заедно в своята
самотна привързаност, опитвахме артишок, присвоявахме всеки
замразен деликатес и така и не минахме през касата.

       Къде отиваме, Уолт Уитман? Вратите затварят
след час. Накъде ни води брадата ти тази вечер?
       (Докосвам книгата ти и сънувам нашата одисея в
супермаркета и се чувствам абсурдно)
       Цяла нощ ли ще ходим по самотните улици?
Дърветата наслагват сянка след сянка, къщите са тъмни, и двамата ще сме
самотни.

       Ще се разхождаме сънувайки изгубената Америка на любовта
край сини автомобили в локалното, към вкъщи в тихата къщурка?
       Ах, скъпи татко, сивобради, самотен стар учител по доблест,
каква Америка имаше ти, когато Шарън спря ферибота, а ти
излезе на опушения бряг и гледа как лодката
изчезна в черните води на Лета?



Уолт(ър) Уитман – предшественик и учител на бийтник обществото (Америка, 1950-60)
Гарсия Лорка - също учител за бийт движението, приятел на Дали
Лета – една от петте реки в царството на мъртвите в гр. митология; от старогр. Забрава



A Supermarket in California
Allen Ginsberg
________________________________________

       What thoughts I have of you tonight, Walt Whitman, for
I walked down the sidestreets under the trees with a headache
self-conscious looking at the full moon.
       In my hungry fatigue, and shopping for images, I went
into the neon fruit supermarket, dreaming of your enumerations!
       What peaches and what penumbras! Whole families
shopping at night! Aisles full of husbands! Wives in the
avocados, babies in the tomatoes!--and you, Garcia Lorca, what
were you doing down by the watermelons?

       I saw you, Walt Whitman, childless, lonely old grubber,
poking among the meats in the refrigerator and eyeing the grocery
boys.
       I heard you asking questions of each: Who killed the
pork chops? What price bananas? Are you my Angel?
       I wandered in and out of the brilliant stacks of cans
following you, and followed in my imagination by the store
detective.
       We strode down the open corridors together in our
solitary fancy tasting artichokes, possessing every frozen
delicacy, and never passing the cashier.

       Where are we going, Walt Whitman? The doors close in
an hour. Which way does your beard point tonight?
     (I touch your book and dream of our odyssey in the
supermarket and feel absurd.)
       Will we walk all night through solitary streets? The
trees add shade to shade, lights out in the houses, we`ll both be
lonely.

       Will we stroll dreaming of the lost America of love
past blue automobiles in driveways, home to our silent cottage?
       Ah, dear father, graybeard, lonely old courage-teacher,
what America did you have when Charon quit poling his ferry and
you got out on a smoking bank and stood watching the boat
disappear on the black waters of Lethe?

Berkeley, 1955