автор: alisa

Единак е. Побратим е само със нищото.
И какво като цялата глутница пак ще пирува...
Във кръвта му живее най-честният хищник.
Свободата е бяла вълчица, в която е влюбен.

Единак е. Защо му е нрав, който трябва да крие.
Драсва с лявата лапа следа – знак за вълча човечност.
Само нощем, проточил душа, дълго вие.
И е адски жестока, но истинска тази му песен.

Единак е. Боли ме от толкова дълги години,
че почти като мен го разбирам и вече го мога.
И му ставам по мъка некръвна, но близка роднина.
И вместо вълчета, песни му раждам в бърлогата .