Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 407
ХуЛитери: 7
Всичко: 414

Онлайн сега:
:: JasminIvanova
:: zebaitel
:: stanina
:: Albatros
:: rajsun
:: mariq-desislava
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа сбогуване
раздел: Поезия
автор: yotovava

Добър вечер, сенки копринени,
потопени в кристалния мрак.
Тишината, преборила зимата,
като паяк изплита мъгла.

И къщата в мрежи обрамчена,
свлича покрив, мазилки руши.
Да забравим, че здравецът някога
дъхави дрехи си ши.

Да забравим, че крушата щедро
раждаше плод и дъга
и блестяха предколедни свещи
в косите на крехкия сняг.

Ах, не мога, сенки копринени,
да си тръгна от тези стени.
Тук душата ми сякаш зазидаха
всички мигове зли и добри.

Тук остана сърцето ми влюбено
в някого замечтан и красив.
Вън ме чака погледът скучен
на един мъж съвсем мълчалив.


Публикувано от viatarna на 26.08.2009 @ 10:12:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
339 четения | оценка няма

показвания 94404
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"На сбогуване" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На сбогуване
от mariniki на 26.08.2009 @ 21:40:29
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
прекрасен стих...прекрасен...


Re: На сбогуване
от angar на 27.08.2009 @ 10:07:02
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ах, тези сенки копринени! Как само галят, галят душата!
Чудно хубав стих!
Само последният куплет трябва още мъничко да се повърти, за да стане и той съвършен! Какво имам предвид?

"Тук остана сърцето ми влюбено,
в някого, замечтан и красив.
Вън ме чака погледът скучен
на един мъж съвсем мълчалив."

Вместо "остана", да бъде "остава" - защото ти още не си си тръгнала, ти си там и се прощаваш.

Също: "в някого, замечтан и красив", не е съвсем точно. За тебе той не е "някого", за тебе той е конкретен, определен човек. По- добре е "в един мъж, замечтан и красив!"
Но от това следва, че и последният ред на куплета, или последните два реда, трябва леко да се пипнат. Последният ред вероятно трябва да стане "на друг мъж, ...".
Но това ти ще си го намериш.
Браво, Йотовата - родена поетеса си!




Re: На сбогуване
от yotovava на 27.08.2009 @ 11:18:14
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за коментара, то това стихо е много старо, кажи-речи май 1991 или 1992 е писано след като издадох първата си стихосбирка, сега претърпя и редакция, но както казваш - ще се избистри. Не бях чувала гласа си отдавна, но се надявам нататък да те изненадам с по-добри неща :)

]