Дълго ме пи, Майсторе, дълго ме консумира.
Много сол споделихме. Все по ръба на чашата.
И все шептеше: Ах, Маргарита, умирам....
А аз бълбуках: Майсторе, няма страшно.
Кисело е не гроздето, Майсторе, а лимонът.
Какви портокали с часовников механизъм?
Аз ли съм пивка или те гони нагонът?
Майсторе, Майсторе, къде Маргарита в криза...
Мерси на бармана, Майсторе,и мерси, че не чака.
Наздраве за всички пропуснати досега Маргарити!
Адът е тук. Вътре си вече и с двата крака.
С толкова много лед съм, че нямам сили да те изритам.