автор: Riven

Перфектният уикенд... Какво е това??? Възможно ли е изобщо? Мисля, че да... Но е важно да не бъдеш сам... Трябва да бъдеш с някой... когото обичаш... Това ще направиш уикенда си наистина перфектен...
Времето беше хладно... Костите ти можеха да замръзнат навън. Но беше нормално, какво друго да очакваш от зимата? Странно беше, че човека, който беше обсебил мислите ми беше роден точно тогава... И точно преди Коледа. Може би един вид късмет? Не знам... Знам обаче, че тя имаше много черти, които я отличаваха напълно от този сезон... По някога можеше да бъде гореща като слънцето, друг път беше нежна като ранната пролет. Когато се усмихнеше сякаш цветята разцъфтяваха, сякаш дърветата разпукваха пъпките си, сякаш настъпваше пролетта... Когато беше тъжна наподобяваше есента. Когато страдаше листата на дърветата пожълтяваха и окапваха... Това беше тя. Море от чувства, с душевност по–голяма от океан, и красота по–голяма от разцъфнала роза, окъпана от утринната роса...
Беше станало 15 декември – сряда... Чудех с какво да я изненадам. Мислех доста дълго и накрая се реших на нещо, което предполагах, че ще й се хареса. Не се познавахме от много отдавна, но си бяхме много близки, и сякаш предугаждахме желанията на другия. Знаех, че доста отдавна не е ходила никъде, а и че на 17-ти има рожден ден, за който естествено не бях забравил, но тя не знаеше това... Исках да я изненадам, исках да я зарадвам както никога до сега. Исках да си прекара перфектно... Исках да и предоставя перфектният уикенд. Уикенд изпълнен с романтика, чувства, забавления... Уикенд, който никога нямаше да забрави... Щях да го направя да бъде такъв... Бях говорил с нашите, й успях да уредя една готина хижа в Стара Планина, която резервирах за 2 дена. Щях да и се обадя вечерта, за да и кажа за изненадата. Надявах се да и хареса. Предварително бях приготвил компа си, и бях накупил малко глезотийки за там. Знаех, че има хладилник и което беше също много важно – имаше парно. Нямаше да мръзнем я. Та общо взето бях подготвил всичко... Деня мина в дребни приготовления, но дойде времето да и се обадя...
След десет минутен разговор по GSM-а, след който нашите щяха да ме убият, ама кой го грее нали си бях говорил с нея, стигнах и до съществото на идеята ми... Казах й го направо без много заобикалки, щото нямаше смисъл. А и се познавахме доста добре... Идеята и се стори доста добре, а мисля, че вътрешно се зарадва адски много на това. Мислено се поздравих за доброто хрумване... Значи все пак романтичната страна на характера ми не ме беше напуснала. Е може би беше леко поръждясала, но сега след като се беше съгласила щях да се развихря както аз си знам... Нямаше да я разочаровам...
И така се уговорихме на другия ден да ме чака някъде към обяд... Рано сутринта към 6 часа палнах колата, заредих резервоара до горе и се отправих към морето... за да я взема... Пристигнах малко по рано – към 11 часа. Реших да и се обадя, защото не познавах добре града й. Бях ходил само няколко пъти, а в последно време малко по–често – заради нея естествено. Уговорихме си среща и след 15-тина минути се срещнахме. Аз копнеех да я видя. Копнеех да я почувствам до мен. Копнеех да прегърна, и да я целуна. За един кратък миг, който ми се стори като вечност я почувствах като част от мен самия. Почувствах, че тя е половинката ми. Неизмеримата радост огря лицето ми, и аз притворих очи наслаждавайки се на момента...
Вече бяхме преполовили пътя до хижата. Монотонния път действаше някак си подтискащо. Нямах музика в колата. Така и бях забравил да взема от баща ми, или от някой познат поне едно радио... Е моето слънчице намери малко по–добър начин да запълним времето си. По време на целия останал път тя изпробваше гласовите си възможности на певица, и всъщност като се замисля се справяше доста добре с тази си задача. Аз се включвах от време на време за някоя песничка, на която знаех текста поне що годе добре. Беше станало доста забавно. Посмяхме се, попяхме дори. Изобщо пътуването мина доста приятно. По–добре даже от колкото се надявах...
След още малко време достигнахме и до самата хижа. Мястото беше направо изумително. Макар и да бях идвал веднъж се прехласнах... Мястото имаше нещо магическо в себе си. Не беше и прекалено студено. Някъде около -10 градуса, което за планина не беше чак толкова много. Имаше и великолепна гледка. Огромни столетни дървета ограждаха хижата и я предпазваха от ураганния понякога вятър. Снегът, който явно беше паднал сравнително скоро беше изненадващо мек и пухкав... като нея. Не можеше да затънеш в него, но беше достатъчно приятен и чист, за разлика от градския, който беше пропит със сажди и мръсотия. Красота, идилия... И ние двамата... сами... на 50-тина километра от най–близкото селище. Тя бързо изскочи от колата. Нямаше нетърпение да се разкърши, да почувства мекия сняг под краката си. Точно заключвах колата, когато една снежна топка ме уцели точно в десетката. След първоначалната изненада се ядосах привидно, а вътрешно ме избиваше на смях. Явно, че колежката ми беше играла твърде много Counter Strike и явно, че мерника и беше точен. Впрочем изобщо не се учудвам, че е така. Както съм го казвал „тя е опасна”. Бързо се прикрих зад колата и под обстрела й, се опитах да се промъкна зад нея. Точно когато се разсея за един момент изскочих иззад колата и я съборих на земята, като същевременно гледах тя да падне върху мен, а не обратното, за да не стане някой фал и да се прецака уикенда. Не беше много неприятно падането, даже никак. А и тя беше лекичка, така че даже ми беше приятно. Дългата й гарваново – черна коса падна върху лицето ми, хубавите и кафеникави очи ме гледаха, и сякаш се подхилваха вътрешно. Няколко секундно забавяне, след което тя се наведе впи устни в моите, които бяха леко пресъхнали от студа. Няколко минутна целувка, след което леко я преобърнах станах и и подадох ръка да се изправи. Трябваше да влезем вътре, за да се стоплим. Хванах я, и я повдигнах. Занесох я чак до вратата на хижата, там тя отключи вратата, защото ръцете ми бяха заети, след което отвори вратата и аз бързичко влязох, като бутнах с крак масивната дъбова врата. Знаех как е разположението на стаите, за това се ориентирах в обстановката сравнително бързо. Оставих я върху леглото в едната от трите стаи на хижата. Бях казал на хижаря да пусне предварително парното, и да запали и камината, за да бъде по-романтична обстановката. Трябваше и малко да починем, а и да се изкъпем, че от този път бяхме и скапани и мръсни... Тя пожела да влезе първа в банята и аз естествено се съгласих. Докато оправях музиката я чувах как си припява нещо под душа. Усмихвах се като я слушах да пее с това ангелско гласче. Реших и да й приготвя и една изненада за по–късно. Знаех, че обича да бъде повечко време под душа, както и аз впрочем, и за това реших да направя нещо за хапване, но не нещо сериозно, а по–скоро нещо сладко... като нея. Знаех, че обича разни плодове и специално за целта бях купил ягоди, боровинки, грозде (бяло), праскови и естествено сметана и течен шоколад. В една голяма купа нарязах парченцата праскови и ги размесих със сметаната, после бъркайки добавих и боровинките. Най–накрая оставих ягодите, които почистих и ги подредих във вид на торта. Между тях сложих и зрънцата грозде. Най–накрая полях получената вкусотия с течния шоколад, като се опитах и да наподобява нещо, като честит рожден ден. Бързо сложих купата в хладилника, но по на вътре, за да не си личи. Щях да и я покажа малко по–късно. Също така проверих дали е изстудено шампанското (бях специално го сложил предишния ден, когато бях дошъл). Проверих и другите напитки, които бях приготвил за настроение както се казва. Купил бях водка, защото знаех, че пиеше. И естествено и уиски с традиционните фъстъци и лед на кубчета. Предишния ден бях направил и няколко салати, които да не се налага да правя в момента... Скоро щеше да излезе, за това пуснах някаква приятна музика и зачаках да дойде...