автор: alisa

Наживяхме се, надскачахме се,
бяхме всякакви.
Минахме през всички криви улици.
На площада ти забравих името
по презумпция.
Вързах си вината на каишка.
Водя я, разлайвам всички кучета.
Бъркам в джоба, давам и излишества.
После сядам по привичка
да ти пиша.
Боже, как сме свикнали със себе си.
Влюбен си така стереотипно...
Аз съм най-спасителната мисъл,
че е рано още да умираш.
Креташ инвалидно с мен под мишница.
Махна ли се кой ще те подпира...