автор: zero

Да бе го предизвикала поне,
пък тя добронамерена и плоска -
похрупва рими с другите овце...
Ала съдбата е безмилостно жестока!

Тъй както гледа влажно и пасе -
критик й изръмжа от храсталака.
Не съм овца! Не съм овца, бе! Беееее!
Паса за хоби и разтуха на душата.

Настана овчи смут, забляха в хор
и скупчиха се в стадо... хвърковато.
Добичетата видят ли простор
започват и с копитца да помахват.

Крила им никнат, розови листа
и леят чувства и бозица на талази.
Недай си Боже да не щеш боза!
Веднага с доброта ще те намразят.

Злобар! Ти, критикарско мекере!
Какво разбираш от поезия и чувства!
Такива рими чувал ли си, беееееее!
Това е връх на овчето изкуство!

Ухаещи, летящи, с миши интелект -
навъдили са се мутанти сред овцете.
Хем рупат, хем с претенции безчет.
Така е, драги поетеси и поети!