автор: CPAMOTA

Винаги има какво да открие човек...

Есента откъсна последен лист
падна на земята...
в калта, стъпкан си остана
там, някъде

След това тръгнах
вървях назад... толкова умислен
не поглеждах дори тревата
а я мачках, с нозете си

А листата се множаха
и ме натъжаваха безкрайно
дали това бе самотата
или бе просто цветния пейзаж

Падат и още листа
в тях тях има стих
скрит, в обратната страна
търся, своя стих

Ще ровя
и ще търся... сам
ще търся своето листо
не търся името си
а думите... желани

А ти когато си сама
и погледа ти е сведен
намериш ли моя лист
целуни думите изписани

След това се замисли
колко кратка е есента
а ние сме в нея
тя вече ни прегърна

Можем да излъжем
просто някой ден
но това няма да е истината
идва зима.....

А в зимата е самотно
няма лъжи, няма и листа
няма и цветя
ако не са от обич

И толкова е странно
на клавиатура пиша
а не на лист
с перо

А само едно желаех
да ме прегърнеш
да ме целунеш
да ме откриеш... като есенен лист