автор: Lachistata

Дълго са съхнали дните ни,
изложени бавно на огън,
дълго горихме дисагите
след идване от пътища пусти.
Натъпкахме пръст във джобовете,
да се връщаме винаги,
където ни гониха
и да бъдем не-чужди.
От реките вода си донесохме,
за да знаем кои са
и кой луд лодкар
лодка на гръб е пренесъл.
Подпалихме си нивите до семето,
че даже и камъкът пламна,
стопи се на лава и тъжно потече.
Огрубяха ръцете ни от бъхтане с нищото,
гърбовете се свиха от ходене
и от навик да бъдат превивани.
Разчупихме хляба, омесен с вините ни,
от мекото идоли сторихме
и страха си поставяме в дискоса-
поглъщащ и жаден-
от страх да бъдем виновни.
Душите си скъсахме с бичове,
като бели платна ги понесохме,
ложе да сложим за ближни,
които напразно ни чакат.