автор: jelyaznovski

Сред пустинята голяма,
дето капка влага няма,
изненадващо за всички
се родиха две сестрички -
две тиквета горделиви,
на карета и пъпчиви.

Бандата на Бедуина
на камили близо мина
и разнесе новината
в градовете и селата
за красивите тиквета -
жълти, кръгли, на карета.


Учени и асистенти
скъсаха с анжгажименти,
тръгнаха със самолети,
с вездеходи и ракети
към сестричките красиви.
кръгли, жълти и пъпчиви.


Щото който пак успее
в пясък тикви да засее,
Нобеловата награда
по заслуга му се пада -
па макар и за пъпчиви
тикви кръгли, горделиви.


Но съдбата се разкиха
и тикветата откриха
двама ескимоси руси
с джапанки и със кожуси
и плениха из засада
най- прочутата награда.


- Бравос, майче ги открихте …-
Нобелкомитетът рече.
- Но какво че победихте…-
/Комитетът се запече./
- Я веднага доложете
кой е посадил и двете!


- Туй етническа е пречка!
Ескимосите веднага
се завърнаха за мечка
и за злата баба Яга,
та да сторят комитета
на пържоли и кюфтета.


И отново с микроскопи,
дето хващат тайни скрити,
даже и със телескопи,
дето бъркат сред звездите,
дирят учени ответа:
кой засял е тез тиквета.


И тогава баба Нина
се досети за пердаха:
Мишо и Делян двамина
тиквата като ядяха,
семките й не изплюха
и от туй се поиздуха,


дядо Мишо ги усети
и любовно ги напляска -
внучетата мили двете,
като хапват, да не мляскат,
всички семки да изплюват
и тогава да лудуват.


А с намръщени муцуни
те сънуваха и двамата,
че сред пясъчните дюни
ръфат тиквата голяма
и поникнаха тиквета -
тема славна за поета!