автор: jelyaznovski

/посвещава се напъна на данс/



Дойде ревизия. Току след сватбата на малкия шеф. Натиснаха го да обяснява откъде има пари зà новата къща.
- С парите от сватбата я купих, бе хора.
Ревизорите се инатят: докажи, та докажи.
Идват при мен, ровят книжата. Документи като документи- приходи, разходи, не личи да са излезли пари зà къща. Но се случиха сговорчиви ревизори, не са от най-злобарите и завистливците.
- Какво ще правим сега? Да го пишем дарение – пак трябва документ.
Казвам им:
- Абе, хора, успокойте се, как да ви докаже момчето, че парите са от сватбата, ордери ли да подписва, квитанции ли да дава, като пъхат парите в чантичката на младоженката. Нали такъв е обичаят. Зà ревизиите ли да го променяме…
Смешни работи.
Те обаче се заинатиха: доказвай, та доказвай.
И извиках момчето, пихме по едно кафе.
- Слушай, малкия,- му казвам.- Много ли ти бяха гостите на сватбата?
- Към сто и петдесет.
- Добро число… Искаш ли да минеш метър с новата къща?
- Че кой не иска…
- Прави тогава, каквото ти казвам…
След седмица ревизорите цъфнаха пак.
- Кажи на момчето утре да дойде да подпише акта. Решихме- само начет, няма да го даваме на прокурора…
- Ама той е готов.
- С какво е готов?
- Ами с ордерите.
- Какви ордери?
- Дето е събирал пари на сватбата.
- Айде без подигравки...
- Съвсем сериозно. Те ви квитанциите.
И им тупнах тестето. Приходни квитанции. Има и по 5 лева, има и по 500 лева. По 5 лева от бабите от село, по 500 от приятелите от бизнеса. Подписите – истински.
Ревизорите клепат, клепат, не знаят какво да правят.
Помагам им.
- Малкият каза, че задочно и виртуално ви кани на сватбата, но понеже не сте били, ви дава парите зà менюто. Те ви по сто лева…
- Ама…
- Няма ама. Вземайте и утре донесете акта. Обаче иска ордери зà парите.
Ревизорите клепаха, клепаха, пък се врътнаха и си тръгнаха.
Звънят ми надвечер.
- Абе кажи на малкия, че му се размина. И друг път умната.
- Аха!